Народното читалище „Добри Войников-1856“ в град Шумен е основано през пролетта на 1856 г. от Сава Доброплодни. Заедно с читалищата в Свищов и Лом/,/ то слага началото на читалищното дело в България.

В читалище „Добри Войников-1856“ се поставя началото на българския театър с побългарената комедия „Михал Мишкоед“ на 15 август 1856 г.   

Тук се създава Дружеството на художниците и започва дейността на бъдещата Художествена галерия. Тук се ражда Литературният клуб „Маяковски“, който по-късно прераства в Дружество на писателите.

Тук се е играла първата оперета през 1914 г., с което започва и началото на оперетното дело в България.

Тук е създадена първата българска детска библиотека. Читалището е дало начало на четири шуменски читалища.

От 1970 г. НЧ „Добри Войников-1856“ е основен организатор на Националния фестивал за любителски и исторически филми.

От 1986 г. читалището е съорганизатор на Международния конкурс за пианисти „Панчо Владигеров“. През 1995 г. е съорганизатор на национално състезание за цигулари, а от 1999 г. – и на Международния конкурс за пианисти и цигулари „Панчо Владигеров“.

Народното читалище „Добри Войников-1856“ е партньор в Проект „Читалища“. Членува във Фондацията за развитие „Читалища“ и активно се включва в културния живот на града. Развива многостранна библиотечно-информационна, културно-просветна, издателска и социална дейност. Над 200 деца, ученици и възрастни участват в различни творчески организации и клубове към читалището:

– Смесен хор „Родни звуци“ за школувано хорово пеене, създаден преди 110 години през далечната 1898 г.;

– Вокална формация „Малка серенада“ за изпълнения на популярни песни;

– Балетно студио, създадено през творческия сезон 2007 – 2008 г.;

– Литературен клуб „Български език и творчество“;

– Киноклуб „Мадарски конник“ за любителско киноизкуство, създаден през 1926 г.

Читалището развива изследователска, краеведска и издателска дейност чрез:

– Славянско дружество „Васил Друмев“;

– Дружество на краеведите в Шумен;

– Издателство „Васил Друмев“.

Библиотечна дейност.

Библиотеката е създадена още при основаването на читалището. Разполага с над 160 000 тома литература в това число 7500 периодични издания. Това е втората по големина общодостъпна библиотека в града със заемна и читалня в два отдела – за възрастни и за деца. Като самостоятелна е обособена Библиотека на дарителите, където се съхраняват личните библиотеки на известни шуменци. Библиотеката на читалището притежава ръкописни паметници (на хартия) от XV, XVII и XVIII и над 539 тома старопечатни книги на новобългарски език.

История на старата сграда

През епохата на Възраждането читалище „Архангел Михаил“ в Шумен е средище на богат културен живот. Първоначално то провежда дейността си в малки стари сгради. След Освобождението читалищното настоятелство обсъжда въпроса за построяване на нова читалищна сграда, но поради липса на средства изпълнението многократно се отлага. Осъществител на идеята за нова сграда става Христо Тодоров – млад, енергичен и високообразован адвокат, който през 1893 г. е избран за председател на читалищното настоятелство.

През 1894 г. председателят на читалището е избран за кмет на града, а от 1896 г. е народен представител. Той предлага да се отчуждят имотите около реката, намиращи се от северната страна на площад „Араста“ /сега „Възраждане“/, и там да бъде построена една „прилична“ читалищна сграда, а пред нея да се издигне паметник на благодетеля Нанчо Попович. Тази идея е възприета с възторг и читалищното настоятелство се обръща към кметството с молба да му помогне, тъй като се предвижда читалищната библиотека да бъде градска. Мястото скоро е отчуждено и кметът Христо Тодоров заминава в Париж, за да поръча на известния френски архитект Жан Антонин Мерсие плановете на читалищната сграда и паметника. Представеният от французина идеен проект е възприет и скоро след това работните проекти са готови, така че през септември 1895 г. вече са на разположение плановете на една чудесна читалищна сграда, на фона на която сред паркова обстановка трябва да бъде издигнат предвиденият паметник.

В началото на следващата 1896 г. е възприето възлагането да става на части – по видове работи. За контрол на строежа, докато се свършат основите, бил назначен арх. Кушич. За облицовка, корнизи и други архитектурни мотиви е използван местен камък, тухли от фабрика „Труд“ – Русе, борови греди за биндери за покривната конструкция от Хераклия /Мала Азия/, железни греди за подовите конструкции от Германия, а цветните глазирани тухли са от Виена. /./ Художествената изработка на кулисите и завесата е дело на виенските художници Макс Хагендорф и Водиянски, състуденти на учителя по рисуване Иван Козаров, които прекарвали ваканцията си в Шумен.

В края на ноември 1898 г. отделните видове строителни работи са завършени. Сградата е приета от общоградска комисия с представители четирима от читалищното настоятелство, шестима изявени граждани и три технически лица – инж. Йероним Богутински, окр. инж. Марчев и арх. Е. Геслер. Тържественото откриване на сградата става на 28 декември 1898 г. с представянето на пиесата „Иванко“ от Васил Друмев. Строежът на новата читалищна сграда – първа за страната, продължава 3 години и 4 месеца. На мястото на старата кланица изниква най-красивата сграда в града.

На 9 май 1899 г. е открит паметникът на Нанчо Попович, с което е завършен целият архитектурен ансамбъл, както бил замислен от арх. Мерсие.

През годините на своето съществуване читалището е знакова институция за града. През 1946 г. е  преименувано на НЧ „Добри Войников-1856”.