БИБЛИОТЕКА ЗА ДЕЦА И ВЪЗРАСТНИ
Библиотеката към НЧ „Д. Войников-1856“ в Шумен е създадена още при основаване на читалището. Със своите исторически традиции, утвърден опит и богат книжен фонд тя продължава да бъде крупен културно-информационен център, разполагащ с над 160 000 тома литература в това число 7 500 периодични издания. Това е втората по големина общодостъпна библиотека в града.
Фондът е организиран в следните основни отдели: заемна за възрастни; читалня за възрастни; библиографски – с краезнание и обработка; детска библиотека със заемна и читалня. Като самостоятелна е обособена и Библиотека на дарителите, където се съхраняват личните библиотеки на известни шуменци. Във фонда на библиотеката се съхраняват ръкописни паметници (на хартия) от XV, XVII и XVIII и над 539 тома старопечатни книги на новобългарски език.
Настоящето налага библиотеката да бъде едновременно традиционна – с рафтове, книги, огромни книгохранилища, картотеки, каталози с традиционно обслужване и модерен информационнен център. Разполага с десет компютъра. Изградена е локална мрежа с шест автоматизирани работни места за въвеждане на електронен каталог, а на читателите е осигурен безплатен достъп до интернет. Предлагат се услугите копиране, сканиране и принтиране на библиотечни материали. В базата данни са въведени старопечатният фонд и книгите от 1980 година до днес. Комплектуването с новозакупена литература и периодика се извършва подборно, в зависимост от средствата, с които библиотеката разполага. Ритмично се обогатява създадената колекция от некнижни носители на информация – аудио и видео касети, CD и DVD дискове.
В своята дейност библиотеката отделя голямо внимание и на културно-масовата работа като посредник между творците – създатели на духовни ценности и гражданите. Участва в организирането и провеждането на конференции, литературни десетдневки, срещи и разговори, сказки, вечери, представяне на премиери на филми и книги, оформяне на кътове, табла, витрини и др. Преосмислянето на мястото на библиотеката в динамичното ни съвремие определя и необходимостта от нови форми работа на библиотечния колектив.
Читалищната библиотека е една от първите, които са включени в програмата „Глобални библиотеки – България“.
СТАРОПЕЧАТНИ КНИГИ
Сбирката съдържа 539 книги и периодични издания, които свидетелстват за книжовния живот на България през епохата на Възраждането. Тя е съкровищница от информация за бита на народа ни, за народното движение за широка просвета, за усилията и стремежа към свобода и национална независимост. Съдържа голям брой книги от всички отрасли на знанието, които свидетелстват за икономическата, политическата и културната история на България в годините на възрожденския подем.
Във фонда се съхраняват ръкописи от XVI, XVII, XIX век, „Кириакодромион, сиреч Неделник“ на Софроний Врачански – първата печатна книга на български език (1806), първото списание „Любословие“ (1841), редактирано от Константин Фотинов, „Рибният буквар“ на доктор Петър Берон (1824), „Михал“ на Сава Доброплодни (1853).
Читалищната библиотека съхранява книги на възрожденци, живели и работили в Шумен: „Кратка география“ (1851) от Иван Андреев, „Всеобща география за деца“ (1843) от Иван Богоров, „Различни познания за ученици“ (1865) от същия автор, „Въведение във всеобщата история“ (1864) от Илия Р. Блъсков, „Две сестри – Добра и Грозданка“ (1870) също от Блъсков.
Тук се пази част от книжовното наследство на Добри Войников: „Сборник от разни съчинения“ (1850), „Кратка българска история“ (1861), „Кратка българска граматика“ (1864), „Райна княгиня“ (1866); на Сава Доброплодни – „Игиономия – сиреч правила за да си вардим здравето“ (1846), „Писменик“ (1853), „Неделни апостоли“ (1866); на Васил Друмев – „Нещастна фамилия“ (1860), „Иванку, убиецът на Асеня“ (1872).
Част от старопечатния фонд на читалищната библиотека са „Аритметика“ от Христаки Павлович (1833), „Българска граматика“ (1835) от Неофит Рилски, „Свещена история“ от Неофит Хилендарски, „Христоматия“ (1837) от Нанчо Попович, „Кратки извори на българската история“ (1851) от Юрий Венелин, „Извори по физика“ от Найден Геров, „Кратка география“ (1851) от Иван Богоров, „Основи на българската граматика“ (1858) от Йоаким Груев, „Електрически телеграф“ (1858) от Христо Ваклинов и др.
Фондът е уникален и с многобройните приписки по страниците на книгите, които предизвикват интереса на много изследователи.