На 15 август през 1898 година в Шумен е основано певческото дружество „Родни звуци“, наречено така по предложение на хориста Борис Шалварджиев. 16 читалищни и музикални дейци създават под това име мъжки хор за класическо пеене и си поставят като задача да прославят песента сред българския народ. Певческото сдружение е продължител на музикалните традиции, завещани от Добри Войников, който през 1858 година създава в родния си град първия ученически хор и така поставя началото на многогласното хорово пеене и на хоровото дело у нас.
Първите ентусиасти, които през лятото на 1898 година поставят началото
За пръв диригент на хора е избран Велико Дюгмеджиев, завършил Дрезденската консерватория. Скоро след това той получава назначение като учител в Солунската гимназия, а диригентската палка на хор „Родни звуци” преминава последователно в ръцете на Велислав Чалъков (в края на 1898 г.), в Атанас Зидаров (1899-1902 г., 1904-1905 г., 1908 -1911 г.), Коста Дюгмеджиев (1902-1904 г., 1905-1908 г. и през войните).
Първата изява на хора е на коледната литургия на 25 декември 1898 година в църквата „Св. Възнесение Господне“, а първото светско изпълнение е по време на музикална вечеринка, състояла се през месец април 1899 година.
Първоначално съставът на хора е изцяло мъжки, а през 1905 г. в редиците му се вливат и жени.
Обща снимка на смесения състав на „Родни звуци“ след тържеството, посветено на 25-годишния юбилей на хора, 1923 г.
В началото певците изпълняват предимно репертоар от творби на българските класици Добри Войников, Ангел Букурещлиев, Александър Морфов, Добри Христов, а също и църковни, и възрожденски песни.
През годините до войните съставът има изключително богата музикална дейност.
Както по характера на своя репертоар, така и по отношение на нивото на художественото му пресъздаване, хор „Родни звуци“ постига под диригентството на Георги Бабачев успехи, с които малко колективи в страната могат да се похвалят по това време.
От 1952 г. хорът става колектив към едно от първите български читалища – Народно читалище „Добри Войников -1856“ в Шумен.
От редиците на хора са тръгнали и прославили българската певческа школа такива светила в оперното и оперетното изкуство като Люба Величкович – Велич, Христина Ангелакова, Стефан Анастасов, Стоян Коларов и много други.
Завинаги в сърцата и умовете на шуменци и на музикалната общественост в България ще остане делото на Венета Вичева, която с талант и ентусиазъм ръководи хора половин век (1961-2011г.).
Бившата хористка на „Родни звуци“ Венета Вичева поема диригентската палка в края на 1961 година.
С нея „Родни звуци“ постига забележителни успехи на национални и международни форуми. Спечелените високи отличия и многобройните гастроли са само малка част от знаците за високия професионализъм на шуменските певци.
Заключителен концерт на Смесен хор „Родни звуци“ на Международния хоров конкурс „Бела Барток“ в Дебрецен, Унгария, 1966 г.
Разнообразният репертоар и прекрасните им изпълнения превръщат концертите във вълнуващо преживяване за публиката и оставят ярки спомени сред многобройните почитатели на хоровото изкуство.