Димитраки Константинов (1839-1913 г.) Учител и директор на Шуменското класно училище, духовен водач на шуменската интелигенция, сътрудник на няколко възрожденски списания, преводач. Димитраки Константинов също така е виден театрален и читалищен деец.
Председател в периода 1869-1871/1872-1873 г.
Тодор Ив. Джебаров (1850-1945/46/ г.) Ученик на Добри Войников и Димитраки Константинов, главен учител в Шуменското мъжко класно училище. След Освобождението е председател на Шуменския окръжен съвет, народен представител в Учредителното събрание през 1879 г. По негово предложение София става столица на България. Считан е за един от най-добрите оратори, театрални дейци и режисьори.
Председател в периода 1871-1872 г
Андон Я. Ченгелиев (1835-1905 г.) Ученик на Сава Доброплодни и Добри Войников, открива неделно училище за неграмотни. От 1866 г. е словослагател в печатницата на „Цариградски вестник”. Участва активно в църковно-освободителните борби. Библиотекар, касиер, подпредседател на шуменското читалище „Архангел Михаил”.
Председател в периода 1873-1874/1875 г.
д-р Андрей Парушев (1847-1897 г.) Учи в Шумен при Добри Войников, завършва фармация и специализира в Италия и Франция. От август 1878 г. е назначен за окръжен лекар на Шуменски окръг, от 1880 г. е началник на военната болница и дивизионен лекар. Счита се за първи организатор на здравеопазването в Шумен. Депутат в Учредителното събрание.
Председател в периода 1874-1875/1877-1878 г.
Харалан Ангелов (1846-1904 г.) Син на известен търговец, поет и педагог, автор на няколко стихосбирки. Участва в първия ученически оркестър. Ръководител е на театъра в Шумен през 1878 г., депутат в Учредителното събрание и окръжен управител на Разград, Лом и Стара Загора. Почетен член на читалището , изключителен общественик и театрален деец.
Председател в периода 1875-1877/1878-1879/1881-1882 г.
Георги (Герчо) Д. Балкански Роден в Шумен, завършва педагогическото училище в Кенигрец, Чехия. Директор е на класното и педагогическо училище в Шумен, директор на училище във Варна. Изключителен преподавател и читалищен деец, театрален деец.
Председател в периода 1879/ 1882-1883/1892-1893 г.
Христо Тодоров (1860-1927 г.) Роден в Шумен, завършва Робърт колеж в Цариград, следва право в Женева и Париж. Работи като прокурор, съдия и адвокат в Шумен. От 1894 г. до 1899 г. е кмет на гр. Шумен. Народен представител, министър в кабинета на Стоян Данев и в правителството на Иван Гешов. Един от най-образованите и уважавани за времето си граждани на Шумен. Инициатор за постройката на новата читалищна сграда. Превежда редица пиеси, поставени на читалищна сцена. Почетен член е на читалището.
Председател в периода 1882/1893-1898/1899-1902 г.
Рачко М. Рачев (1853-1897 г.) Баща му Матьо Рачев е един от инициаторите за възобновяване на читалището през 1869 г. Ученик е на Добри Войников, Сава Доброплодни, Тодор Икономов. Учи в Колеж де Фрер и в Робърт Колеж, завършва Педагогическото училище в Чехия. В България е назначен за директор на Шуменското първоначално училище, където за първи път въвежда звучната метода на обучение. Деец на музикалното образователно дело, един от родоначалниците на училищното едногласно и двугласно хорово пеене. Работи като инспектор в учебните окръжия в Шумен и Тетевен. Един от най-активните читалищни дейци, библиотекар и заместник-председател на настоятелството.
Председател в периода 1883-1884/1888-1889 г
Хр. П. Стефанов За краткия период на своето председателстване активно работи за решаване на редица социални проблеми, свързани с бедните граждани на града.
Председател в периода 1884 -1885 г.
Георги Ранчов Председател в периода 1885-1886 г. Продължава дейността на читалището по социалните въпроси.
Янко Сакъзов 1860-1941 г. Роден в гр. Шумен, завършва духовна семинария в Одеса, следва естествени науки, философия и история в Германия. От 1884 г. е учител по естествени науки, история и литература в Шумен. Участва в Сръбско-българската война. Като председател на читалището разгръща широка дейност за събиране на средства, необходими за постройката на читалищната сграда.
Председател в периода 1886-1890 г
Къню Кърджиев (1862-1946 г.) Произхожда от стар шуменски род. Негови преподаватели са Тодор Джебаров и Панайот Волов. Преподава аритметика, геометрия и геометрично чертане. Директор е на Втора прогимназия в града, издател и съставител на учебници по математика. Завежда читалищната библиотека.
Председател в периода 1889-1890 г.
Иван Моллов (1868-1953 г.) Роден в с. Беброво, Еленско. Идва в Шумен непосредствено след Освобождението. Работи като окръжен управител във Видин и Лом, както и главен секретар на Министерството на търговията, промишлеността и труда. Участва в създаването на законопроект за закрила на труда. Председател е на Шуменското окръжно археологическо дружество, уредник на Шуменския исторически музей. Изявява се като библиотекар и подпредседател на читалището, а през 1898 г. е избран за председател. По времето на неговото председателстване се поставя началото на дълголетното творчество на хор „Родни звуци”.
Председател в периода 1898-1899 г.
Илия Григориев (1862-1929 г.) Роден в с. Челопеч, Пирдопско. Завършва Петербургския учителски институт, след което е назначен в Шуменското мъжко педагогическо училище. Заедно с Ефрем Каранов изгражда третия в страната училищен музей. Член е на Висшия учебен съвет и по-късно става председател на Висшата дисциплинарна комисия към съвета. Той е един от учредителите на Археологическото дружество в Шумен.
Председател в периода 1902-1903 г.
Младен Синигерски Учител и директор на Шуменската девическа гимназия. За кратко време е член на Археологическото дружество в града.
Председател в периода 1903-1904 г.
Атанас Краев Роден в с. Никоцел. Завършва право като стипендиант на Шуменския окръжен съвет. Работи като адвокат в Шумен. Народен представител в няколко народни събрания. Председател на Археологическото дружество в Шумен. 1902 г. организира Комитет за уреждане „Народен общообразователен курс” към читалището. Председател в периода 1904-1907 г.
Тодор Илиев Учител в Шумен. Той е един от най-големите дарители на научна литература в началото на 30-те години. Председател през 1907 г.
Ангел Николов (1878-1933 г.) Племенник е на Харалан Ангелов. Завършва право в Лозана. Председател на Върховния съд. През 1911 г. напуска съдийската кариера и заема поста главен секретар в министерството на търговията. Спомага за попълването на читалищната библиотека с руска и френска литература. Дългогодишен член е на настоятелството.
Председател през 1908 г.
Еньо Марковски (1873-1923 г.) Роден в гр. Шумен. Учител е във Варна, завършва право в Софийския университет. Работи като адвокат в Шумен, дългогодишен общински съветник, активен читалищен деец.
Председател през 1908 г.
Стоян Каблешков Един от видните читалищни деятели, работещи в началото на века. Допринася за доставката на много френски и руски издания към библиотеката на читалището. Като председател работи изключително добре за финансовото и организационно заздравяване на читалището.
Председател в периода 1908-1911 г.
Вълчо Добрев По време на негово председателство се основава българската оперета и се организира музикална дружба с оперетен отдел. Поради изселване от града той е освободен от като председател на читалището.
Председател в периода 1911-1914 г.
Борис Евтимов (1881-1944 г.) Завършва правния факултет в Лозана. Назначен е за втори съдия в Шумен, работи като прокурор, член e на Бургаския апелативен съд. Един от основателите на Демократическия сговор в града. През 1926 г. е избран за кмет на гр. Шумен. По време на неговото председателстване през 1938 г. се взема решение към читалището да се създаде собствено кино.
Председател в периода 1914-1919/1921-1939 г.
Радуш Симеонов (1857-1919 г.) Роден е в гр. Шумен. Участва като опълченец в Руско-турската война. След Освобождението се занимава с търговия. Депутат е в ІV ВНС. Един от основателите на Акционерното пивоварно дружество през 1882 г. в гр. Шумен.
Председател в периода 1919 г.
Георги Дамянов (1882-1930 г.) Роден е в с. Видин, Ямболско. Постъпва в Софийския университет и завършва право. Става адвокат в гр. Шумен. Участник е в Балканската и Първата световна война. В битката при Чеган е ранен и загубва едното си око.
Председател в периода 1919-1944 г.
Д-р Александър Медникаров (1881 – …) Роден е в гр. Шумен. Утвърждава се като един от най-известните лекари в града. Членува в почти всички благотворителни и културни организации. Изключително голям дарител на средства в полза на бедните ученици и др. организации. Помага на читалището с пари и книги. Почетен член на читалището.
Председател в периода 1939-1944 г.
Христо Герчев (1883-1966 г.) Произхожда от стар еснафски род. Завършва Шуменското държавно педагогическо и трикласно училище. Отдаден е на журналистическа и учителска дейност. От 1919 до 1934 г. урежда, редактира и издава в. „Шуменски вести”, директор е на Шуменската девическа гимназия „Нанчо Попович”. Общественик, публицист, издател, библиотекар и секретар на читалището.
Председател в периода 1944-1946 г.
Крум Арнаудов (1887-1957 г.) Роден е в гр. Силистра. След завършване на право в Софийския университет се установява като адвокат в Шумен. Участник е в Първата световна война. Кмет на гр. Шумен от 1920 до 1921 г. В продължение на 11 години е председател на читалище „Архангел Михаил”. Под неговото председателство в читалището се открива първата постоянна Картинна галерия. Едно от най-значимите постижения е създаденият през 1949 г. „Архив на Шумен”.
Председател в периода 1946-1957 г.
Стефан Станчев (1886-1972 г.) Завършва Педагогическото училище в родния си град Шумен. В продължение на 20 години е учител в Никополско и Плевенско. Един от основателите на местната учителска комунистическа организация. Библиотекар е в читалище „Архангел Михаил”, автор на множество статии, свързани с читалищното дело. На него се дължи първия печатан отчет за дейността на читалището през 1937 г.
Председател в периода 1957-1972 г.
Юрий Аврамов (1935-2005 г.) Роден е в гр. Шумен. Завършва Московския държавен икономически институт. Кмет на гр. Шумен от 1970 до 1974 г. Участва в структурите на ръководни държавни, партийни и синдикални организации. Общински съветник. Носител е на редица държавни отличия. Почетен гражданин на гр. Шумен. Заместник-председател и председател е на Съюза на народните читалище в България. Един от авторите на закона за народните читалища, приет през 1996 г. Има изключителни заслуги за развитието на читалищното дело в България. Допринася за утвърждаването на Народно читалище „Добри Войников-1856” като духовен символ на Шумен. Почетен член на читалището.
Председател в периода 1972-2005 г.
Николай Николов (1949 г.) Роден в с. Преселка, Шуменска област. Завършва ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, специалност „Българска филология” и висше икономическо образование в Москва. Работил е на различни отговорни длъжности, в държавни и политически структури Дългогодишен читалищен член и негов дарител.
Председател в периода 2005-2024 г.