Идеята за създаване на читалището в Шумен е на учителя Сава Доброплодни. Няма запазени архивни документи, които да удостоверят точната дата на неговото откриване. В дописка на Васил Друмев, изпратена от Шумен до „Цариградски вестник“, пише: „На 1856 година господин С. И. Доброплодний с голям и благороден подвиг успя да състави в Шумен едно общо заведение, което нарече полугимназия … . Той стана причина да се отвори и народно читалище.“ Според този и други, запазени до днес свидетелства, може да се предположи, че читалището се открива през пролетта на 1856 година, като първоначално то се е помещавало в сградата на Николчо Саров на площад „Араста“, пригодена за кафене.   След това е преместено в класното училище, а през 1857 г. – в „Кавръковото кафене“.  Отначало читалището няма име, но на входа му има надпис на френски и турски език. Заслугата за разгръщане на дейността на читалището през следващите години е на Добри Войников. Вуйчо му, местният чорбаджия Атанас х. Стоянов, предоставя на читалището единия от двата големи салона на „Таш мааза“ и още една по-малка стая от своята внушителна каменна сграда в центъра на града.  И през следващите години то често е местено в различни сгради. На учредителното събрание през 1869 г. са приети са устав и правилник, избрано е настоятелство, а членовете на читалището приемат да носи името „Архангел Михаил“.

След Освобождението читалищното настоятелство обсъжда въпроса за построяване на нова читалищна сграда, но поради липса на средства изпълнението многократно се отлага. Осъществител на идеята за нова сграда става Христо Тодоров – млад, енергичен и високообразован адвокат, който през 1893 г. е избран за председател на читалищното настоятелство, година по-късно става кмет на града, а от 1896 г. е народен представител. Той предлага да се отчуждят имотите около реката от северната страна на площад „Араста“ (сега „Възраждане“) и там да бъде построена една „прилична“ читалищна сграда, а пред нея да се издигне паметник на благодетеля Нанчо Попович. Тази идея е възприета с възторг и читалищното настоятелство се обръща към кметството с молба да му помогне, тъй като се предвижда читалищната библиотека да бъде градска. Мястото скоро е отчуждено и кметът Христо Тодоров заминава в Париж, за да поръча на известния френски архитект Мерсие плановете на читалищната сграда и за паметника. Представеният от французина проект е одобрен. В началото на 1896 г. е решено възлагането и изпълнението на дейностите да става на части – по видове работи. За контрол на строежа, докато се свършат основите, бил назначен арх. Кушич. За облицовка, корнизи и други архитектурни мотиви са използвани местен камък, тухли от фабрика „Труд“ – Русе, борови греди за биндери за покривната конструкция от Хераклия (Мала Азия), железни греди за подовите конструкции от Германия, цветни глазирани тухли от Виена. Художествената изработка на кулисите и завесата е дело на виенските художници Макс Хагендорф и Водиянски, състуденти на учителя по рисуване Иван Козаров, които прекарвали ваканцията си в Шумен.

В края на ноември 1898 г. отделните видове строителни работи са завършени. Сградата е приета от общоградска комисия с представители четирима души от читалищното настоятелство, шестима изявени граждани и три технически лица – инж. Йероним Богутински, окр. инж. Марчев и градският арх. чехът Евгений Геслер. Тържественото откриване на сградата става на 28 декември 1898 г. с представянето на пиесата „Иванко“ от Васил Друмев. Строежът на новата читалищна сграда – първа в страната, продължава 3 години и 4 месеца. На мястото на старата кланица изниква най-красивата сграда в града.

На 9 май 1899 г. е открит паметникът на Нанчо Попович, с което е завършен целият архитектурен ансамбъл, както бил замислен от арх. Мерсие.

През годините на своето съществуване читалището се превръща в знакова институция за града. През 1946 г. е  преименувано на НЧ „Добри Войников-1856”.