Живот в три века – кръгла маса, посветена на 170 години българско читалище

Кръгла маса „Читалището – мост между традицията, настоящето и бъдещето“ се проведе в зала „Сава Доброплодни“ на НЧ „Добри Войников – 1856“. Събитието е част от поредицата инициативи, посветени на 170 години от основаването на НЧ „Добри Войников – 1856“ в Шумен и 170 години общонародно читалищно дело в България. Организатори са НЧ „Добри Войников – 1856“ и РЕКИЦ – Шумен.

„Читалищата са богати с история и дух и нашата задача е да ги съхраним за поколенията не само като сгради и архитектура, но и като общностна енергия за духовно развитие и културно дело“ – с  тези думи председателят на НЧ „Добри Войников – 1856“ Анатоли Стоянов поздрави участниците от над 30 читалища в областта и представители на общинските администрации в Шумен, Велики Преслав и Каспичан.

Модератор на срещата беше председателят на Областния читалищен съюз в Шумен Цанка Чилингирова. В първия панел, неслучайно заимствал надслова от подзаглавието на сборника „170 години НЧ „Добри Войников – 1856“. Живот в три века“, тя посочи, че четири думи най-точно описват историята на тази институция. „Живот в три века“ – от времето на Българското възраждане и национално пробуждане, през огромните обществени промени, през които читалището продължава да бъде библиотека, сцена, школа и място за общуване, до днешния век, в който трябва не просто да съхраним наследството, но и да намерим езика, на който да го предадем на следващите поколения“, каза Чилингирова и предостави думата на Роза Енчева, отговорен редактор на сборника да представи изданието.

 Книгата не е  академичен том, но прави впечатление със сериозното авторско присъствие на университетски преподаватели и изследователи. В нея са публикувани текстове на проф. Вера Бонева, проф. Камелия Николова, проф. Сава Сивриев, проф. Кина Вачкова, проф. Надка Николова, проф. Александър Донев, проф. Николай Андриянов, доц. Юрий Проданов, доц. Стефан Минков, д-р Антония Панева, Деница Узунова, Станислав Буковалов, Станчо Пенчев, Жулиета Герова, Анатоли Стоянов, Павлинка Марева и Роза Енчева. Темите са свързани с историята и документалното наследство на читалището, старопечатния и дарителския библиотечен фонд, първото театрално представление, личността и делото на Сава Доброплодни, на патрона на читалището Добри Войников, кинолюбителското движение и доайена на киноклуб „Мадарски конник“ Нико Майеров, хор „Родни звуци“ и приноса на проф. Венета Вичева за развитие на хоровото изкуство, както и с дейността на съставите към читалището днес.

„Целта ни беше не да преразказваме или препечатваме стари статии за читалището. В сборниците за 100-годишнината и за 150-годишнината има прекрасни текстове на читалищни ръководители, историци, общественици – Юрий Аврамов, Стефан Станчев, Георги Джумалиев, Венелин Иванов и др. За нас беше важно да допълним тази история, като добавим нови страници към нея и отдадем заслужена почит към личностите, свързани с читалището и с дейността на клубовете и съставите, активна част от културния живот на Шумен“, така Роза Енчева коментира избора на теми.

Илияна Донева от РЕКИЦ – Шумен направи обзор на читалищната мрежа в областта, като отбеляза, че ако в Лом и Свищов създаването на читалищата е по-скоро свързано с навлизането на европейската култура по Дунав в българските земи, то в Шумен това влияние се усеща непосредствено от присъствието на унгарските и полските емигранти в града. Тя посочи още, че след първото шуменско читалище – „Добри Войников – 1856“ още пет в Шуменско са създадени преди Освобождението: в Смядово – НЧ „Братство – 1860“; Шумен – НЧ „Напредък – 1869“; НЧ „Градина – Върбица 1894“; Нови пазар – НЧ „Христо Ботев – 1872“; кв. „Дивдядово“ НЧ „Асен Златаров – 1872“ и Велики Преслав – НЧ  „Развитие – 1874“.

По думите на Цанка Чилингирова от РЕКИЦ – Шумен няма по-подходящо място да се говори за бъдещето на читалището от това, което пази паметта за неговото начало и добави, че и днес читалището е може би единствената културна институция, която може да достигне практически до всяко населено място, включително там, където няма музей, театър, галерия, културен дом. От нас зависи дали ще я опазим и развием във времето, в което живеем и ще я завещаем на идващите след нас поколения.