Шумен притежава уникална в национален и европейски културно-исторически контекст театрална завеса, която трябва да бъде съхранена

На кръгла маса, организирана от НЧ „Добри Войников – 1856“ с участието на   председателя на читалището Анатоли Стоянов, д-р Милена Донкова и д-р Елица Цветкова от Националната художествена галерия, бяха представени резултатите от реализирането на проект „Проучване, документиране и популяризиране на сценична завеса от края на XIX век, съхранявана в НЧ „Добри Войников – 1856“, финансиран по програма „Културно наследство“ на НФК. На срещата присъстваха представители на културни и образователни институции, на общинската администрация, общински съветници и журналисти.

По проекта е направено цялостно изкуствоведско проучване на театралната завеса – историческа справка, художествен анализ, културен контекст. Издирени са архивни документи и публикации, свързани с авторите Макс Хагендорф и Вилхем Воднански  и тяхната работа в България. Изследвани са взаимовръзките между българското и австрийското културно наследство в края на XIX век. По време на срещата беше представена и изложба за историята на завесата, архивни материали и висококачествени изображения. Извън проекта бяха представени и цялостен проект за консервация, реставрация и експониране на завесата, както и изработена дигитална възстановка.

Запазените днес сведения за Макс Хагендорф, роден в Ню Йорк и записан през 1897 г. като студент в по живопис в училището по изкуства и занаяти във Виена при проф. Карл Каргер, са оскъдни, за съжаление. От запазени в шуменския държавен архив документи знаем само, че той е автор на проекта за завеса. Другото установено свидетелство за професионалната дейност на Хагендорф е от 1899 и посочва участието му в изработването и изпълнението на проект за фасадна декорация на сграда (аптека) във Виена.

Проучването обаче събира много повече за другия млад художник на завесата, чийто подпис като изпълнител стои на платното – Вилхелм Воднански. Той специализира живопис по същото време при същия преподавател и в същото училище. Талантът му е забелязан още като студент и той получава стипендия „Йонас Фрайхер фон Кьонигсвартер“. Става известен живописец, график и златар, участва активно в художествения живот на австрийската столица и развива дългогодишна преподавателска дейност във Виенския институт  за графично обучение и експерименти.

Изследователите, реставраторите и изкуствоведите от Националната художествена академия, от Националната художествена галерия и Националния исторически музей са категорични. Монументалната творба, създадена за читалище „Добри Войников – 1856“ през периода 1897 – 1898 г., е най-ранната запазена в България главна завеса с алегорична многофигурална композиция. Всички останали съхранени у нас произведения от този тип датират от първите десетилетия на XX век. Произведението, послужило за образец, е вече несъществуващата завеса на Кралския  театър във Висбаден, Германия и е дело на художника, илюстратор и сценограф Александър Деметриус Голц, известно име в театралната декорация от края на XIX век.

Завесата е със силно компрометиран външен вид и за да се запази, трябва да се пристъпи спешно към консервация и реставрация, като целта е да се съхрани нейната автентичност, без да може да се използва по предназначение. Изследването на техниката и технологията на изработка на платното е задължителна отправна точка за планиране на процесите по консервация и реставрация. Дори и сериозно увредена, завесата е ценна в национален и европейски културно-исторически контекст и трябва да бъде опазена, е заключението на експертите.

Председателят на читалището Анатоли Стоянов съобщи в края на срещата, че е готов цялостният проект за консервация и реставрация на уникалната театрална завеса и до края на месец септември ще бъде внесен за съгласуване в Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). По думите му, когато се пристъпи към конкретните дейности, те ще се извършват на няколко етапа в продължение на около две години. Участниците в кръглата маса се обединиха в заключение, че най-трудното предстои – да се намеря пари за консервация и реставрация. Ще са необходими над 200 000 евро. Сумата е значителна, но те изразиха надежда, че държавните и общинските власти, както и дарители няма да останат безразлични към опазването на културното ни наследство.